Правото на личен живот и правото на защита на личните данни са основни човешки права. В правния свят е невъзможно защитата на едно човешко право да стане привилегия само за онези, които могат да си я позволят. В днешния свят обаче се сблъскваме с много ситуации, в които е трудно да съблюдаваме достатъчно адекватно дали нашите права не са нарушени. Често това зависи от възможността ни да отделим ресурс за това – време, знания, пари.
Когато технологиите и устройствата ни наблюдават денонощно, а цифровите услуги, на които разчитаме, изискват голяма доза лични данни, за да функционират, анонимността става невъзможна.
Какво се случва, когато поверителността на данните стане лукс, който само богатите могат да си позволят?
Данните са може би един от най-ценните активи в днешния свят. Те са критичен фактор, определящ сливания и придобивания на много технологични компании. Помислете за Google. Придобиването на FitBit увеличава портфолиото му от данни, като включва здравна информация за стотици хиляди хора по целия свят. Целта е конкурентно предимство пред Apple Watch и Samsung.
Това е едно скромно допълнение към всички други данни за това какво търсят потребителите, къде живеят, къде работят, техните модели на пътуване, интереси и още много други.
Използвали ли сте някога обществен Wi-Fi? Тогава най-малкото сте предоставили IP адреса на телефона си и данните за местоположението си, в допълнение към друга информация за контакт и лична информация. Нещо повече, с устройства на Internet of Things, които все по-често обитават домове и улавят данни, идеята за поверителност се превръща в добро пожелание.
Къде отива цялата тази информация? Един от очевидните отговори са рекламите. Например, ако сте търсили артикул в obuvki.bg и още не сте го закупили, е много вероятно да видите реклами за тези продукти, които сте гледали на други уебсайтове, които посещавате. Микротаргетирането на рекламите е възможно само благодарение на огромно количество данни, които доброволно сме предоставили.
И тук отново изниква въпроса за правото на избор при предоставянето на данни и възможността му да го упражним наистина. Днес все по-често се срещат компании, чиято основна дейност е защитата на вашата самоличност онлайн, като VPN, услуги, които криптират данни в облака, и абонаменти, които ви предоставят рандомизирани имейл адреси и номера за контакт за достъп до уебсайтове, без да посочват истински подробности.
Но много от тези услуги имат своята цена. Буквално.
Опазването на личните данни като право има своя контрапункт с ясното формулиране на задължението на администраторите и обработващите лични данни. Задължение, което възниква независимо от основанието и причината за това, независимо от сферата на дейност, в която оперира администраторът, независимо от броя на служителите му или оборота му.
Тук обаче отново изниква въпроса за средствата, които администраторът трябва да инвестира, за да внедри техническите и административни мерки за опазване на данните. Независимо дали ще използва наличния ресурс чрез реорганизиране на дейностите за определени служители или ще разчита на външна услуга, за което ще сключи отделен договор; дали ще инвестира в обучение на своите служители – всичко опира до финансови средства и/или време, което ще отдели. А времето, както знаем всички, е пари.
Безспорна е необходимостта да бъдем изрядни и да спазваме изискванията на законодателството в областта на защитата на данните. Това ще ни спести не само глоби, но и ще изгради едно доверие у клиентите ни, потребителите на услугите ни, служителите и партньорите ни. А доверието е безценно.
Личните данни имат своята цена.
Кой плаща сметката накрая и колко солена ще е тя, е въпрос на избор.
бул. Черни връх 57, Energy Tower,
етаж 7,
1407
+359 2 4475 124
ул. Прилеп 87, Бизнес център BeeGarden,
офис 20, 9000
+359 882 011 010
Flat 12, Woodland court, 12 Penn hill avenue,
Poole, BH14 9LZ
+447738 080638
©2015- 2024 ALL RIGHTS RESERVED.
