Интервю с Кристиян Караджов

Той е човек, за когото откровеността е по-важна от всяко дълго обяснение и вярва, че най-доброто кафе е това, което може да се изпие в офиса заедно с колегите и след поредния разрешен казус.

Всеки проблем е само още една възможност да покаже, че истинските професионалисти знаят как да се справят с всичко – дори когато клиентът не може да включи камерата… защото е забравил да махне капачето.

Днес ви запознаваме с Крис – истинският IT специалист, който излиза от под прикритие и разкрива част от личния и професионален и път.

С изненада разбираме, че преди да станеш master в IT сферата си завършил графичен дизайн. Как стана този преход – от творческия хаос на цветове и форми към подредения свят на сървъри и компютри?

Когато бях малък съвсем случайно разбрах, че умея да рисувам, след което родителите ми ме записаха на уроци по рисуване и влязох в гимназия с компютърна графика и графичен дизайн. Но истината е, че винаги съм обичал да ъпгрейдвам настолния си компютър и когато още във видеоигрите писахме IP-адреси, за да се присъединим към даден сървър, се замислих и се поинтересувах какво всъщност означава “IP адрес” и “сървър”. Така се зароди интересът към компютърните мрежи и системи.

Обядът в офиса винаги е тема №1, но когато ти започнеш да даваш оценки, се превръща в цял ритуал. Сега ни дай оценка най-лошо “сготвеният” казус, с който е трябвало да се справиш?

Рядко има “лошо сготвен” казус. По-големият проблем е, когато се натрупат твърде много наведнъж – лошо сготвена манджа от казуси създава доста кофти ситуация.

Кой е най-лошият сценарий за кофти работен ден – сървър да падне в петък вечер или да няма интернет в понеделник сутрин?

Петък вечер се преживява – тогава поне знаем, че няма да има други проблеми и можем да се фокусираме върху главния. В понеделник настава истинският хаос.

Толкова често вкарваш реплики от „Под прикритие“ в ежедневието, че понякога се чудим дали си ИТ специалист… или актьор под прикритие. Представи си, че Netflix правят минисериал за офиса, как би се казвал той и каква роля би имал ти?

Извинявай, че те безпокоя, ама… ИТ специалист не ти ли трябва??
Минисериалът в офиса би се казвал – “Новите колеги”:
“Аз съм като Wi-Fi-а на съседа – работя от време на време.” – Това ще е една от репликите когато ме попитат защо пием кафе в 10 ч. Само публиката липсва, да ни се смее.

Да си откровен до крайност е рядка и ценна черта, с която ти определено се открояваш – как ти помага това в комуникацията с колеги и клиенти, особено когато става дума за критика?

За мен откровеността е основа, не екстра. Вярвам, че когато говориш ясно и честно – дори за трудни неща – спестяваш време, напрежение и недоразумения. Това не означава да си рязък или груб, а просто да не замазваш нещата. При колегите тази откровеност помага да се изгражда доверие – знаят, че каквото кажа, наистина го мисля. А с клиентите – колкото по-ясни сме за рискове, срокове и възможности, толкова по-лесно върви работата. Понякога честната дума е по-трудна за казване, но винаги е по-добра в дългосрочен план.