Интервю с Наталия Лазарова

Казват, че най-креативните хора стават късно. Това ли е тайната рецепта за твоята вечна усмивка – да не те виждаме преди 10:00 в офиса?

За мен дните никога не са били само 7, а часовете – никога 24. Обичам да използвам максимума от будното време (и минималното от съня), затова вечерите до малките часове са ми любими – тогава всичко утихва и е някак спокойно, а за човек, който обича да си намира работа постоянно, няма как това да не е любимо време от денонощието. 

В същото време обичам и спокойствието през ранната част от деня. Никога не съм била от ленивите хора сутрин – обичам да започвам деня си с енергия, имам дълга сутрешна рутина и ако успея да поработя до късно и да си направя ритуалите сутрин – усмивката ми определено е гарантирана. 

А и честно казано… с такива колеги е трудно да не влизаш в офиса с усмивка, дори и преди 10:00. 

Всички в офиса знаят и толерират твоето хоби, твоята страст – а именно готвенето. Защото ти си човекът, който собственоръчно приготвя не една, а ДВЕ ТОРТИ за колегите по повод рождения си ден. Ако трябваше да сравниш работата си с ястие – какво щеше да е?

Комбинацията от грандомания и умението ми да готвя не винаги работи в моя полза особено когато реша да направя „нещо малко“ и накрая изляза от кухнята с пет ястия в повече. Но пък точно това е слабостта ми: когато готвя за хора, които обичам, пламва кулинарната ми страст.

Ако трябва да сравня работата си с ястие, ще е странен микс между суши и суфле.
Суши, защото ми е любимо, но винаги ми коства много усилия да го приготвя. Суфле – защото е десертът, който най-много обичам.

Точно така усещам и работата си: понякога предизвикателна и взискателна, но накрая оставяща онзи сладникав привкус на удовлетворение от добре свършената работа.

Говорейки за готвене и кулинарни изкушения – коя е „подправката” , която добавяш във всяка рекламна кампания?

Както в кухнята, така и в рекламата, най-важната „подправка“ за мен е желанието, с което правя нещата. Всяко ястие, което съм приготвяла с отдаденост, винаги е ставало по-вкусно и същото важи за кампаниите.

Определено си най-бъбривият човек в офиса. Ако трябва да направиш подкаст, каква ще е темата, която ще избереш?

 Не е тайна за никого, че тишината и аз не сме особено съвместими. Ако имах подкаст, темата щеше да е щастието – онези малки ежедневни неща, които светват искрата в очите ни. За мен може да се намери нещо хубаво във всеки момент, стига да имаме очите да го видим.  

Винаги ми е било интересно да наблюдавам как човек буквално грейва, когато говори за нещо, което обича. А хората обожават да споделят – просто им трябва някой, който наистина слуша. Аз обичам да съм в тази роля: да задам въпрос и после искрено да се радвам на ентусиазма отсреща. 

Нати, ти обожаваш черното, но характерът ти е много по-пъстър. Кой цвят би описал най-добре теб – не гардероба ти, а самата теб? 

Много рядко мога да дам еднозначен отговор на каквото и да е, затова и на този въпрос ще е така. Не бих могла да опиша себе си с един конкретен цвят, по-скоро бих избрала целия спектър. Емоциите ми винаги са били „на максимум“ – независимо какви са. С мен ежедневието е цветно, защото никой не знае с каква хрумка или настроение ще се появя. 

Вероятно затова черното в гардеробът ми е моят начин да дам почивка на иначе пъстрата си натура. 

Ти си човекът, който винаги помни малките детайли в историите на другите. Как мислиш – суперсила ли е това за работата ти в маркетинга?

Определено да. Умението ми да помня и най-дребните детайли е една от суперсилите, които най-много ценя в себе си. Помага ми и в работата, и във взаимоотношенията – кара хората да се чувстват видени и разбирани, а в маркетинга именно тези малки неща често правят голямата разлика. 

И сега да си поговорим малко за реклами и бюджети. Представи си, че животът ти е Google Ads. За какво би похарчила най-много бюджет?

Понякога и аз се чудя дали случайно не управлявам бюджета на някой голям клиент, когато става дума за лични харчове – спестовността никога не ми е била силна страна. Но едно е сигурно: най-много „инвестирам“ в преживявания. 

Може да е еднодневна екскурзия само за разнообразие, концерт на изпълнител, за когото никой не е чувал, или спонтанно пътуване, просто защото не обичам да стоя на едно място. Парите, дадени за моменти, които се превръщат в спомени, за мен никога не са пропилени. И се радвам, че винаги съм правела избори, водена точно от това си убеждение.