Правото на изтриване / правото "да бъдеш забравен"

Регламент (ЕС) 2016/679 въвежда редица изменения при обработването и защитата на личните данни. Една от съществените промени по отношение на правата на гражданите е по-подробното регламентиране на правото на изтриване (или правото „да бъдеш забравен”). Това право дава възможност, когато субектът на данни не желае данните му да бъдат обработвани и не съществуват легални основания за тяхното съхранение, те да бъдат заличавани.

Правото на изтриване (или „право да бъдеш забравен) е право, свързано със защитата на личните данни и по-конкретно с отношенията с администратори на лични данни (хора или компании, които събират, записват, употребяват, обработват, разкриват и други действия с лични данни). Идеята се практикува в Европейския съюз и Аржентина. Проблемът възниква от желанията на индивиди „да определят развитието на живота си по автономен начин без да бъдат заклеймявани в резултат от определени действия, извършени в миналото“.

В контекста на новата правна уредба правото на изтриване осигурява на физическите лица практически механизъм за ограничаване на съхранението на личните им данни от конкретен администратор. Целеният ефект от упражняването на правото е преустановяване на по-нататъшната възможност за обработване на данните, които идентифицират лицето.

По отношение на правото „да бъдеш забравен”, следва да се спомене решението на Съда нa Европейския съюз по казуса Google Spain (C-131-12), произнесено през май 2014 г., насочено към изясняване на няколко много важни въпроса, свързани с правото на субектите на лични данни да бъдат забравени, обективирано първо в отменената Директива 95/46/ЕО. Решението на съда предизвика широк отзвук и разнопосочни реакции както в ЕС, така и извън него, с оглед значението му за регулиране на дигиталното пространство. В него съдът заключи, че извършваните дейности от търсачки (Google в конкретното решение) представляват обработване на лични данни, което може да засегне значително основните права на личен живот и на защита на личните данни, тъй като улеснява потребителите в изграждането на подробен профил на съответното лице.

Най-важното тълкуване на Съда по делото се изразява в следното: Google е администратор на лични данни и неговата дейност попада в обхвата на Директивата; правото на изтриване може да се упражнява, когато данните са неадекватни, ирелевантни или прекомерни по отношение на целите на обработването; при определени условия, когато например лицето изпълнява важна роля в обществения живот, общественият интерес изисква данните да не подлежат на изтриване.

ПРАВОТО “ДА БЪДЕШ ЗАБРАВЕН” В GDPR

Правото „да бъдеш забравен” е доразвито в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, като създава високо ниво на защита на личните данни. Съгласно § 1 на въпросната разпоредба, субектът на данни може да поиска, а администраторът е длъжен да изтрие без ненужно забавяне конкретните лични данни. Горната възможност би могла да бъде осъществена единствено при наличието на следните основания:

  • личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин – Позоваването на това изискване е в съответствие с принципа за ограничаване на целите, който налага личните данни да бъдат събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели;
  • субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните – почива на свободата при даване и оттегляне на съгласието за обработване на лични данни;
  • субектът на данни възразява срещу обработването и няма преимуществено законово основание за продължаване на обработването – последица от упражняване на правото на възражение по чл. 21, пар. 1 от ОРЗД.;
  • личните данни са били обработвани незаконосъобразно – почива на правилото, че никой не може да черпи права от противоправно поведение;
  • личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;
  • личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество на дете.
 

Все пак са налице редица ситуации, в които администраторът има възможност да откаже да изтрие данните, а именно когато обработването на конкретните данни има за цел:

  • да упражнява правото на свобода на изразяване и информация;
  • да изпълнява правно задължение или да изпълнява задача от обществен интерес или упражняване на публична власт;
  • за целите на общественото здраве;
  • архивиране за цели в обществен интерес, научноизследователски исторически изследвания или статистически цели;
  • установяване, упражняване или защита на правни претенции.

Предвид горното, правото „да бъдеш забравен” не е абсолютно право. Всеки субект на данни може да се възползва от него единствено при наличие на конкретно основание.

С какво да Ви помогнем?

споделете вашата идея и ние ще се свържем с вас

    Открий ни в София!във Варна!в Лондон!

    бул. Черни връх 57, Energy Tower,
    етаж 7, 1407, гр. София

    ул. Прилеп 87, Бизнес център BeeGarden,
    офис 20, 9000, гр. Варна

    Flat 12, Woodland court, 12 Penn hill avenue, Poole, BH14 9LZ