- Ограничени нива на сигурност – Повечето безплатни платформи не предлагат криптиране от корпоративен клас, нямат механизми за удостоверяване на идентичността или защита срещу сесийни атаки. Това ги прави уязвими на злонамерени прониквания.
- Липса на техническа поддръжка и SLA – При възникване на проблем потребителите разчитат единствено на общностни форуми или самостоятелно търсене на решения. Липсата на договорени нива на обслужване (SLA) означава непредвидимо време за реакция – риск, който бизнесът трудно може да си позволи.
- Недостатъчна производителност и стабилност – Безплатните инструменти често не са оптимизирани за работа при голям трафик или в среди с по-слаба мрежова свързаност, което води до забавяния, прекъсвания и загуба на ефективност.
- Липса на възможности за мащабируемост и централизирано управление – В повечето случаи не се предлага централна администрация на потребителите, управление на роли или достъп, което създава организационен хаос и нарушава контрола.
- Риск от несъвместимост с вътрешни политики и регулаторни изисквания – Безплатните решения често не покриват стандартите за сигурност (като GDPR, ISO 27001, NIS2 и др.), което може да доведе до регулаторни санкции.